Водопада

Поредния скучен ден.И аз откачалката отново идвам в гората.За пореден път.Сали ще ме подлоди с тези филми на ужасите.Как не я е страх не знам.Куин пък отново излиза с компанията си,а дори не им помни имената.Не,че аз си направих труда да ги запомня.В гората имаше водопад,но той беше малко навътре.Навътре,навътре,но ще отида.Беше вече тъмно и малко хора идваха тук.И през деня почти никой нямаше така,че мястото беше добро за осамотяване.Вървях през гората облечена отново с къса поличка и потниче.Беше хубава прохладна нощ...харесвшае ми.Режимът ми за спане се беше пообъркал тези дни и щях да си го наваксам през деня....ако Сали не реши да гледа още страшни филми,но и те имат край нали?Чух шумът от струите вода разбиващи се в скалите,а не след дълго го видях.Водопада.Приближих се и се качих при скалите от където идваше водата.Беше си малко опасно,но най много да се одавя нищо повече.Седнах на един камък загледана във водата.

П.п:Не се сетих за друго място,а поста се получи много тъп...

Ерик прибва зъбите си,но аз останах на мястоот си и го следнях с подлес.Той се извини и ми говореше на "Ви".Добре..мамка му какво ставаше тук.Премигнах няколко пъти сякаш да се осигоря,че това е същия онзи вампир който обикаляше около басейна ми преди една нощ.Да...той беше.Надали щеше да има двойник.И то двойник вампир.Само кимнах за да приема...извиненията му.

- К-какво правиш тук? - леко заекнах при изричането на думите.Да си призная..сега малко ме беше страх след като..не ме помнише.Как обаче някой може да загуби панетта си тукотака?Той седеше на ръбът на скалата.Леко се отпуснах,но все пак останах на тръни.И все пак...ако искаше да ме изяде..да пие от мен щеше да го направи.Нямах шанс в битка с него.

Той ме погледна мило с муцунка на кученце и после каза,че съм красива.Насигих се да се усмихна.
- А ти какво правиш тук,Иси? - попита той.Въздъхнах.
- Изи!Иии..ъ..нищо... - изрекох.Карах на автопилот.Нямах си и на представа,че ще има някой в гората.Еее живеех в град с вампири..Логично беше да се скитат...наоколо."Чакай..той не беше ли споменам Суки?" - казах си.Да...беше я споменал.Еее явно те се познаваха.Не,че ми пукаше.Подуха лек вятър който раздвижи водата.Загледах се в Ерик,а после преместих погледа си към водата.Какво още можех да го питам?
- Съвсем нищо ли не помниш? - въпроса излезна от устата ми преди да се усетя. "Глупачка!" - казах си на ум и задъвках долната си устна.

П.п:Глупости пиша...

Еее...това е.Май никак не му харесваше,че си е изгубил паметта.Е на кой ли ще му хареса?Той дойде при мен и почна да ми задава въпроси.
"Ъъъ" беше единственото което излезна от устата ми.Дообре...как се беше държал той с мен?Нека да помисля...
- Ами...като цяло...беше мил...Въпреки,че едва не уби най-добрия ми приятел...,но...беше добър.Държа се добре...Ам..това е... - говорих пълни глупости.Май не трябваше да казвам това,че той едва не уби Тим.А и той сега не знаеше,че Тим е вампир...май и това трябваше да кажа.
- Пропуснах да кажа,че най-добрия и приятел е вампир...и ,че се целувахме у нас..и..веднъж пи от мен и...май е най-добре да млъкна... - отместих погледа си отново към водата.Боже!Защо просто него излъжа,че само знам името му и нищо повече?Ох!

Като споменах за целуването той се ухили като някое пет годишно.Напуши ме смях и все пак гледха да не се разсмея.После ми изчете лекция,че се радва,че сме се срещнали и,че съжалявам,че ме е наранил и какви неща му е наговорила Суки.
- Не знам какво ти е говорила Суки,но към мен се държа добре... - изрекох набързо.Онова ухапване не беше кой знае какво...мисля.Такаче...нямаше какво толкова да се извинява.Нали не ме беше убил.За мое щастие.Сега...се чувствах някак си...по-спокойна.Отпуснах се и дори се приближих към него.Усмихнах се чаровно.
- Ще ми направиш ли една услга?Спри да ми се извиняваш и да ми благодарих..неудобно ми е... - загледах се в него.Наистина ми ставаше неудобно.

Цяло чудо,че не обърка името на Пам.Той ме покани да вляза при него.Ако това може да се каже покана.Кимнах и се усмихнах.Свалих блузата си,а после разкопчах дънковата пола и я махнах.Останах по бикини и сутиен.Погледнах Ерик и влезнах във водата.
Водата не беше много студена,но не беше и много топла.Беше си приятна.Отпуснах се докато движех ръцете и краката си.Все пак не исках да се удавя.
- Значи така... - изрекох.Не,че думите бяха в темата на разговор.Не,че ние имахме тема за разговор.Приближих се към него и се усмихнах.После отнов осе отдалечих.Чудех се каква тема за разговор да повдигна.Аз преди не знаех за какво да си говоря с него,а камоли сега когато не помни нищо.

Изкисках се на думите му въпреки,че не си беше много за смях.Усмихнах се и дори се приближих към него.
- Не ти бягам... - казах палаво.Задъвках долната си устна.Знаех,че между мен и него..няма да стане нищо.Никога няма да има нищо.Исках да се отдръпна,но не го направих.Само отклоних поглед.Това май се случваше доста често тази нощ.Ох..в какво се забърках.
- Та значи..Суки...ти е...гадже? - "Глупачка!Какви ги дрънкаш?Това дори не те засяга!" - казах си.Наистина..това не ме засягаше,но го направих за да имаме някаква тема. - Ох ..мм не исках да кажа това...

Почнах да плувам около него.Той спомена,че иска да знае всичко за мен и там други неща.Простенах.Да знае всичк оза мен...е моята история не беше от най-приятните,а и не бях от хората които обичат да споделят.Но ние с него май го бяхме ударили на споделяне...можеше да му разкажа нещо друго за моя милост.
- За мен...аз съм Изабел..едно обикновено осемнадесет годишно момиче.Имам сестра Касиди и малка братовчедка Сали която ме побърква с филми за вампири,върколаци...абе филми на ужасите.Обичаш ли филми на ужасите?Ммм и като бях малка родителите ми умряха...в катастрофа - изрекох.Това стигаше.А и това беше главното за мен.Направих още няколко кръга около него.
- За светът...тук не мога дати помогна...Не знам много... - избъбрих набързо.Май трябваше да взема да млъкна.

Не,че имах нужда от помощ,но пех ръката му и той ме издърпа от водата.Наистина ставаше по-студено.Отидох до дрехите си и бързо се облякох...е естествено не толкова бързо колкото него.
Погледнах го и се усмихнах като се зачудих къде може да отидем.Градчето не беше толкова голямо,а и всички се знаеха.Това,че ъм...съм ходила във вампирския бар и,че се мотая с него щеше да се разнесе доста бързо наоколо всички щяха да ме гледат сякаш съм някоя паднала от Марс и сякаш всеки момент ще ги изям...,но това не ме интересуваше.
- Къде предлагаш да отидем? - попитах го накрая.Можехме да отидем в къщата на сестра ми в която ходех от време на време,но ако Каси беше там не исках да я тормозя...да и се натрапвам или нещо.Все пак аз живеех у Куин...е май нямах едно място на живеене.

Повдигна ръмене и се зачудих.
-Някъде на топло.Цялата си мокра и бързо ще изтинеш.
Казах и също се усмихнах.Свалих якето което Суки ми даде,май каза,че е на брат й, и го наметнах на ръменете на Изи.Така щеше да е малко по-добре.
-Ако си гладна да идем да хапнеш някъде...ако искаш.
Не знам какво да кажа,а усещам как слънцето скоро ще се покаже и аз ще стана на огнена факла.Каквото и да правим,ще трябва да е бързо.

Погледнах го и после погледнах нагоре.Скоро щеше да се съмне и той щеше да отиде там където ще отиде за да се скрие от слънцето и един Бог знаеше дали довечера щях да го видя,а аз трябваше да взема да се наспя защото не бях спала от дни и целия ми режим е беше объркал.
- Ами...къде предлагаш да отидем?Иначе...не съм много гладна. - усмихнах му се.Сетих се,че той беше казал,че аз,той и Сали може да гледаме някой път филми на ужасите...Може би ако той искаше довечера. - Ам ако искаш може довечера да дойдеш да гледаме....филми на ужасите колкото и да не ги обичам...Куин ще те покани...после пък ще излезне с нейната си групичка...и така.