Къщата на Куин и Изабел :)

Къщата+Басйна:

Задната градина където кучето често обичаше да си поспива:

Холът:

Стаята на Куин с джакузито:

Дрешника й:

Банята й:

Стаята на Изи

Банята на Изи

Стаята за гости:

Банята за гости:

Допълнителната спалня:

Допълнителната Баня:

кухнята:

Люлките в градината:

Телефона на Куин:

Лаптопа на Куин:

[url=http://www.bitak.net/uf/obiavi/327007-obiavi-33dni 010.jpg]Кучето на Куин-Хъски[/url]

Ерик ме вдигна на ръце и ме понесе към нас...истинското нас,а не при сестра ми.Стигнахме къщата и той ме пусна.Не можех да го погледна защото имах чуство,че няма да издържа и ще направя всичко за една целувка.А с моя болен мозък нищо няма да ме спре.Отключих вратата.Метнах ключпвете на един шкаф.
-Блу!-извиках,но никакъв отговор.Нямаше я.Обърнах се към Ерик.Да го поканя ли?След всичко което ми причини...
-Заповядай.-изрекох и се мръднах леко настрани от пътя ако иска да мине.

Бре!Много сложни работи.Май щеше да е по-добре да отидем у Каси...излезнах от къщата и се опрях на касата на вратата.Поука?Ами не..не си бях взела.
-Поука?Проучава приятелите си за да не се окажат вампири.Не си падай по вампир защото той не си пада по теб?!-изрекох.После се замислих над думите му.Наистина ли изглеждам толкова зле,че чак да приличам на човек който ще припадне всеки момент?Загледах се някъде в нищото докато той ходише по рабът на басейна.Той беше изрекъл думите си без да ме погледне.Защо не искаше да ме погледне?Въздъхнах.

Извъртях очи.Обърнах се така,че гърбът ми да е на касата на вратата.Скръстих ръце.
-О!Хъм...когато ти ме повика на маса ти да не ти се доверих веднага?Не...чак когато реши да ме изпратиш...даже това не ти се доверих изцяло.И сега не ти се доверявам много...-последното беше горе доло лъжа,но след виско което ми наговори...
-На Тим се доверявам...Познавам го от години,но той вече не желае да ме познава...сигорно ме мрази.-поклатих глава,а после я подпрях и не на касата.Тим едва не умря зареди мен....Ерик можеше да го убие стига да поиска и то без да му мигне окото,а аз нямаше да мога да направя нищо.За миг на гробището си помислех да застана междо тях,но и двамата щяха да ми се навикат.

Той каза,че трябва да тръгва.Не исках да си тръгва,но скоро щеше да се съмне.
-Ерик...-изрекох,но той вече беше далеч...Влезнах в къщата.Не бях спала втора нощ по ред и се чуствах като труп.Легнах на дивана и включих телевизора.Скоро трябваше и да ходя на работа и да мисля как да скрия ухапването по вратът си.Унесох се преди да се усетя.

***

Алармата на телефона ми се включи.Размърдах се на дивана.Отворих очи.На вън вече беше светло.Изключих алармата и станах от леглото.Чуствах се ужасно...много ми се спеше и бях гладна.Отидох до кухнята и отворих хладилника.Нищо интересно.Направих си набързо закуска и я изядох след което се качих в стаята си.Свалих дрехите си и влезнах в банята.Взех си душ и ових кърпа около тялото си.Заспатах пред огледалото оглеждайки вратът си.
-Мамка му!-изругах.С какво можех да прикрия тези следи от ухапване.Можех да си сложа някое шалче ама...нямаше да е много мой стил.Простенах.Може би...не се набиват много на очи.Може би трябваше да искам съвет от сестра си.Може би.Пратих СМС на Каси "Добро утро.Ако искаш мини през къщата на Блу".

На вратата се почука и аз зарязах всички мисли за ухапването на вратът ми и слезнах да отворя.
-Здравей како Из!-чу се детско гласче,а после и малката ми братовчедка ме гушна.Баща и беше убит наскоро и сега аз и Каси щяхме да я гледаме.
-Здравей Сали.Колко си пораснала!Как си?-попитах я.Бях клекнала за да я прегърна,а после я пуснах и и помогнах с багажа.Двете се настанихме в хола.Усмихнах се.Обичах децата особено Сали.
-Гладна ли си?

Засмях се щом показа колко е гладна.Станах от дивана и отидох до кухнята.Почнах да разглеждам какво имаме за ядене...доста неща,но не знаех дали Сали ще ги яде.Върнах се в хола с две кофички сладолед и две лажички.Оставих ги на масата.
-Това намерих.Ако искаш...иначе съм добре.Нещо ново около теб миличка?-усмихнах и се.Държах косата си на едната страна за да закрива ухапването от Ерик.Телевизота още беше пуснат на накякъв скучен филм.Смених го на някаква анимация и подадох дистанцеоното на Сали.

Знаех,че мащехата на Сали е била вампир,но не мислех,че тя ще попита за тях.Питаше защото я беше страх или защото искаше да види вампир?Да я излъжа или да и кажа истината.Въздъхнах и преместих погледа си върхо филма като си гребнах от сладоледа.
-Ами...да.Има вампири.Но няма от какво да се страхуваш.Аз и Каси ще те пазим.-не исках тя да е страхува въпреки,че мащехата и беше мила...до колкото знам.Мислех да носа така косата си,но щеше да ми е горещо,а и като мърдам много...може да се открие ухапването и после да се почнат дрънканиците на хората.Усмихнах се на Сали.

Засмях се.Искаше ми се наистина само комарите да я хапеха.
-Каси си е у тях.Може после да минем...въпреки,че и пратих съобщение да дойде тук.-обесних на Сали.Погледнах отново към телевизора.Сали беше включила на филм на ужасите.Вампири,убийства,кръв...ох!Само това ли дават в днешно време.
-Сериозно ли ти се гледа това?Вампири,убийства и кръв.Както ти каза.На осем си.-усмихнах и се дяволито.

Намръщих се.Не обичах много филмите на ужасите,но бях гледала доста и нямах любим.
-Ами нямам любим.Предизвестена смърт е хубав,но не е страшен...,но го харесвам.-повдигнах рамене.Взех си още една лъжичка от сладоледа.Милата Сали.Толкова малка,а да загуби родителите си.Е да.Аз бях на седем когато нашите умряха.
-А на теб?Кой ти е любимия?Може ако искаш довечера след работа като се прибера да отидем у Каси и да гледаме страшни филми?Стига и Каси да е съгласна да и се натресем...ако не...тук ще ги гледаме.И стига да искаш.-още една нощ да не спя...ужас.Бях спала няколко часа за последните два дена,а още една нощ и то да я прекарам пред телевизора...

Бях отново на вън и то на кафе с приятели,но пък когато приключихме се чудех къде да отида сега и реших,че за малко може и да се прибера.Из ми беше казала,че малката и братовчедка Сали ще и идвала на гости.Надявах се те двете да не са отишли при Кас,за да мога поне да ги видя.И Изабел не съм виждала честно да си призная.След десетина минутки бях пред къщата си.Опитах се да мушна ключа в бравата,но не се получи,защото отвътре имаше ключ.Значи Изи си беше вкъщи.Бутнах вратата,но пък беше заключено.Почуках два пъти и викнах:
-Изи,Изи там ли си?Отключи?Куин еее.-След малко чух как ключа се врътва и вратата се отвори,а аз влязох вътре.Из отиде навътре в къщата аз заключих и я последвах.
-Здравей,Из.-Казах най-накрая.Седнахме на дивана,а аз най-накрая успях да видя Сали и поздравих и нея:
-Здравей,ти трябва да си Сали нали?Малката братовчедка на Изабел.-Усмихнах се на малката сладуранка.Много обичах малки деца,но не когато ставаха досадни.
-Какво гледате?-Попитах и погледнах към телевизора и видях някакъв филм-ужаси.Не си падах по такива,но пък какво толкова.
-Как сте?Май задавам много въпроси.-Засмях се за кратко.

Със Сали се бяхме загледали в филма и нагъвахме сладолед.На вратата се почука и аз подскочих от страх.Много мразех такива неща като-на вратата се чука,телефона звъни и подобни докато гледам филм на ужасите та дори и да е посред бял ден.Станах от дивана и после разбрах,че Куин е на вратата.Отидох и отключих и пак се върнах да гледам филма.Тя поздрави мен и Сали като зададе още един куп въпроси и накрая се засмях.
- Здравей и на теб.Да това е Сали и гледаме филм на ужасите и не мисля,че съм особено добре. - направих гадна физиономия когато споменах за филма на ужасите,но после се усмихнах.Подадох на Куин кофичката със сладолед и думите "Искаш ли?" .Тя беше много добра и се радвах,че ме прие под покрива си.Сали гледаше филма и се усмихваше сякаш гледахме комедия,а не кървища,убийства,вампири и какво ли още не.Извъртях очи.
- Ти как си?Къде беше?Нямаше те цяла нощ! - почнах да я засипвам с въпроси,а накрая размахах пръст пред лицето и като майка караща се на детето си.Не,че аз бях цяла нощ тук,но както и да е.

Толкова въпроси от мен вече наистина се почувствах неудобно,но сега май беше ред на Изи с въпросите.Къде съм била цяла нощ ли?Попитах се на ум.Но защо ли на ум:
-Къде съм била цяла нощ ли?-Казах и се зачудих малко,но от малко стана на много и добавих:
-Ами на много места и то с някаква компания с която се запознах в кафето което бях първоначално.Но ето на върнах се и едва ли не вече знам целия град.-Усмихнах се с насмешка.
-Между другото искам сладолед благодаря.Сега ще затичкам до кухнята за лъжичка.-Усмихнах се и след няма и две минутки бях отново на дивана пред телевизора,до Изито с лъжичката и вече нагъвах сладолед.И този който бяха зели беше любимият ми.А и добавяме,че си умирам за сладолед.Загледах се във филма.По принцип имах малко страх от такива филми а и не гледам често този жанр филми така,че не съм и свикнала.Когато дойде частта,че някакъв лош уби някакъв друг по егати бруталния начин подскочих от дивана направо.И после слушах смеха на Сали и Изи,а дори Сали не се уплаши.Явно съм аз голямата бъзла.После се замислих за съвсем друго нещо дали Сали знае коя съм.Ако ли не не знам,но не си бях по запознанствата въпреки,че това беше малко момиче и лесно можехме да се запознаем,но не.Аз просто реших да си мълча.Продължих да си гледам филма дори след бурния смях на Изи и Сали и то с риск пак да подскоча от дивана с писъци този път и накрая да не го гледам.

Ядяхме сладолед и гледахме филм.Когато убиха един цялата настръхнах,а Куин подскочи.Със Сали почнахме да се смеем.Наистина си беше смешно.Явно и тя като мен не беше фенка на филмите на ужасите.Човек ще каже да се засрамим,че ни е страх от това като осем годишно дете не го е страх пък и живеем в град с вампири.
- Живеем в град с вампири.Скитаме се нощем когато е техния ден...,а ни е стрха от един филм.Кой е като нас ? - засмях се и отново насочих вниманието си към филма.Някои части си бяха наистина гадни,а и си имаше всичко.Убиец,кръв,жертви,писъци,вампири,тайни и какво ли още не.Сали се усмихваше,а аз бях на тръни.Ако точно сега звъне телефона или се почука на вратата ще получа удар най-вероятно.
- Междодругото май и довечера ще гледаме филми.Ще останеш нали? - погледах я умолително.Поне ако ще има страшни филми нека да са двама възрастни...да си правят компания и да не ги е толкова страх докато малкото дете се хили сякаш гледа най-хубавата комедия на света.

Стана ми малко смешно когато Из изреди,че се скитаме нощем когато е денят на вампирите а ни било страх от филм с вампири.Не,че имаше нещо не вярно в това,но какво толкова.Зачудих се Изабел дали питаше мен дали ще остана или е питала Сали да не е да иде при Касиди.Май беше към мен затова реших да си дам отговора:
-Ами не знам дали ще остана най-вероятно,но не искам да доглеждам този филм.Не,че ме е страх,но просто ми е скучен.-Направих усмивката която някак по странен начин си изразяваше смях.В следващия момент дойде отново страшна сцена и върху черната рокличка с която бях и навън падна сладолед от лъжичката.
-Ааа не край.-Казах ядосано като гребнах с лъжичката сладоледа от роклята и си го изядох.Станах и слушах Из и Сали как се присмиват.Отидох на горния етаж до стаята си и сложих роклята в коша за пране като облякох някакво костюмче което включваше къси панталонки и потниче.Те бяха бели с цикламени пайетки с формата на сърце.Взех си лаптопа колкото да има какво да се занимавам докато те си гледат филма.Слязох долу с лаптопа и зарядното му в случай,че няма батерия или падне,за да не се качвам до горе.нямах мишка,защото си бях свикнала да си боравя и с тази която си е на лаптопа.Стана ми смешно от мисълта понеже не знаех как се нарича,но какво ли значение има.Насадих се отново на диванчето до момичетата и отворих лаптопа.Цъкнах копчето за включването,но отказа.Явно нямаше батерия включих зарядното в контакта а после и в лаптопа и отново седнах на дивана и се зазяпах в екрана на лаптопа.Накрая се зареди и се показа да си напиша паролата.Защо ли не взема да я махна,че ако един ден я забравя тежко ми.Замислих се аз.
-Не гледайте.-Казах на Из и Сали и се засмях.Казах го колкото да не видят паролата.Не,че не си давам лаптопа,но просто ако го искат ще трябва май аз да го включвам,но мисля,че Из носеше неин.Все едно.Написах паролата която беше някаква скапана.И най-накрая десктопа ми се появи.Влязох в гугъла и започнах да щракам из ФейсБуук и Туитър въпреки,че по-често влизах във ФейсБуук.После се зачудих какво да си направим за вечеря и влязох в един сайт пълен с рецепти и все нещо можеше да си направим освен ако момичетата не предпочитаха да излезем някъде а можеше и Касиди да викнем.Нямах си и на идея.
-Е искате ли да си сготвим нещо?И какво да бъде то?Или предпочитате с малката да излезем някъде?-Усмихнах се,но за 2 минутки нямах никакъв отговор от страна на нито едната.Бяха хипнотизирани от този гаден филм.Или поне за мен беше такъв.
-Ехо.-Казах със спокоен глас,но отново без отговор.-Ехоооо казах малко по-силно този път,но отново не."Така ли?" Помислих си и след това викнах:
-Момчета.-И щракнах с пръсти и най-накрая Из се обърна към мен,а Сали още си гледаше филма.

Куин изпусна сладоледа върхо черната си рокля,а аз и Сали леко се засмяхме.Тя се ядоса и се качи да се преоблече,а после слезна с лаптопа си.Мятах по няколко погледа на екрана.Тя "скиташе" из ФейсБук и Туитър.Отново се загледах във филма.Беше доста интресна и хипнотизираща сцена с доста готин вампир,а и убиеца пък беше готин.Защо пък всички готини са лоши?
- Момчета. - изщрака с пръсти Куин.Обърнах се към нея с объркан поглед и погледнах страницата която гледаше.Готварска страница с най-различни рецепти.
- Ъ аа да? - изрекох все още объркано.Човек ще реши,че не знам за коя планета се намирам.Усмихнах се извинително на Куин.Само като гледах всичката тази храна на картинка ми се дояждаше.Бях яла само сутринта онези филийки...и това беше,а си умирах и за сън.Май и аз ще трябва да взема пример от вампирите и да спя през деня щом ще скитам цяла нощ.Еее искаше ми се да е така,но през деня трябваше да работа.Ох..живота е толкова сложен.
- И все пак ще останеш нали?Ако не...ще наемем детегледачка и идвам с теб...въпреки,че си умирам за сън.Не съм спала две вечери подред...- млъкнах.Нямаше нужда да споменавам последното,но не...моята голяма уста.Въздъхнах и се молех да не задава въпроси тъйкато аз веднага я попитах къде е била тази вечер.

Май с Изи имаме общо или само на мен така ми се струваше не знам.Задаваме много въпроси нейните този път не можеха да се наричат много,но може би по някога и с това съвсем не исках да я обидя.Не ми отговори за храната,но май щеше да има детегледачка тя ще си сготви за Сали.Да няма да готвя тази вечер.Точно за това си мечтаех.Много не обичах да готвя,но от малка съм свикнала.Мама постоянно ме караше да и помагам в готвенето откакто бях на 9 после започнах аз да готвя в семейството.Този сайт беше любимия ми за рецепти.От там винаги избирах и колко разнообразие имаше.Докато гледах всички тези десерти и други манджи просто имах чувството,че ми потичаше лигата.После се замислих за въпросът на Из дали ще оставам а после къде съм и била.Нямах никакво дори и малко намерение да и кажа гледай си работата относно втория въпрос който гласеше "Къде съм била вечерта?".Нямаше да бъда груба така казано и просто и казах с най-нормалния си възможен тон:
-Ами мисля,че ще трябва детегледачка.Няма какво да правя тук.И нямам абсолютно нищо против да дойдеш с мен.И тъкмо за компания,за да не се налага да правя баналните запознанства.-Засмях се за сравнително кратко време.-Иначе вечерта бях на много места кафета,паркове и др. Едва ли не обиколих целия град с някакви на които на сутринта не помнех имената.-Усмихнах се,а после направих объркваща гримаса.