Намръщих се.Каси знаеше колко мразя да въвличам другите хора в проблеми и неприятности.
-Кас..знаеш,че не обичам да въвличам другите в неприятности...-обесних на сестра си за пореден път.Щом видях обаче изражението на лицето и.
-Не..не ме гледай така...ох добре.Но..ще стоиш до мен.Ако нещо стане...не искам ти да пострадаш.Разбираш ли ме?Ще гледам аз да попадна в ръцете на врага,а ти бягай..-говорех глупости,но не исках сестра ми да пострада зареди мен.Надявах се да не ми противоречи.Погледнах я с умолителен поглед.С малко късмет...можеше и двете да оцелем или поне тя.Надявах се поне тя...аз и без това не бях кой знае от колко голямо значение за този град,но тя...доста хора я обичаха според мен и Сам.Вършеше си работата добре,а и имаше уникална дарба за която малко хора знаеха.
-Сам има ли някакъв шанс да се справиш без нас довечера?-попитах го.Той ме погледна изненадано.Естествено нямаше да му кажа,че сме намислили да ходим до вампирския бар.Щеше да се опита да ни разобеди.Бях отишла последната нощ доста по-късно от колкото трябваше да свършим работа,но все пак...реших да го попитам.Нещо ми говореше,че ще ни иска за довечера.Много работа.Ще му трябват хора.Някои идваха тук за да пийна по едно..две..или повече.Други да си хапнат,а трети...е трети идваха зареди момичета като мен и сестра ми,а аз точно такива ги ненавиждах.

П.п:Пак ми спря нета..;х и добро утро

Когато момичетат се отделечиха Афродита почна да мисли за свой си неща. Обаче този път гледаше мислите й да не са толкова... открити. Почна да подслушва двете момичета. Къде щяха да ходят? Нямашеда я интересува ако ходеха открито, но те говореха с недомлъвки. Щяха да правят нещо нередно. А и онова момиче... не сервитьорката другото миришише на вампир. Не беше вампир, но миришише на такъв. Скоро е била около вампири. Ако ги проследи и намери къде се събират вампири щеше да е интересно. Хапна от картофките и пийна от текилата. Днес беше хубав ден за нея.

Въздъхнах.Щом сестра ми се съгласи на онова и аз трябваше да се съглася за главния път.
-Да...,но да минем през вас да се оправим и да взема якето...-все пак ние отивахме за да върна на вампра якето,а не за друго.Сам се беше съгласил да ни пусне,а и тук не можехме да работим само ние особено за заплатата която ни даваше.Дарих го с една от най-хубавите си усмивки.
-Хайде сестро...-подканих аз Каси.Казахме си по едно "чао" с приятелите ни и излезнахме от заведението,а после се запътихме и към домът на сестра ми.

В заведението имаше доста хора - както обикновено - които си говореха.С Харпър се настанихме в едно сепаре.Зачудих се какво да си поръчам тъйкато хем бях гладна хем не ми се ядеше...
Докато мислех върхо този труден въпрос към нас се приближи едно русо момиче.Погледнах я,а очите ми се впиха в нейния за миг,а после погледнах харпър.
- За мен...един бургер и пържени картофки...и кола. - поръчах си и се загледах във върколака чакайки той да си поръча.Беше мило от негова страна той да..плати.Поне на мен ми допадаше тази идея. - Е какво мислиш?

Усмихнах се и се облегнах
-Ами...нищо не мисля...Ти?-не знаех за какво говорим...всъщност не я бях слушал много,типично за мен...Като се разсея и нищо не чувам...Или чувам само това което искам.Бяха пуснали една много хубава песен,на любимата ми група,но беше проклета балада....Кка мразех балади...Винаги те депресират особено ако текста им си заслужава.Леле какви глупости си мислех.ПОнякога имах чувството че някой или нещо мисли вместо мен....

Той излежда хич не беше в тази вселена.Поклатих глава ядосано и не дадох коментар.Просто си зачаках поръчката.Не след дълго русокоската ни я донесе.Отново си разменихме едни такива погледи...имах чувство,че тя гледа в мен.
Взех си от картофките,а после отхапах от бургера и накрая отпих от колата.Беше наистина вкусно,а и обичах вредната храна.
Добре,че не съм вампир...
- Ъм..след като се наядем имаш ли свободно време? - попитах леко срамежливо.

Засмях се.Бог знае какво си мислише,но и на мен много мисли - включително и перверзни - ми минаваха през главата.
- Ами...много неща може да правим.... - казах му с загадачен,примамлив глас,а на лицето ми се появи една чаровна усмивка.Изпваих се леко и се подпрях на масата като лек осе наклоних към него.Това му разкри глетка към гърдите ми,а устните ми бързо докоснаха неговите.
Това всичкото тря около минутка-две преди отново да си седна на мястото и да отпия от колата си докато на лицето ми беше една невинна усмивка сякаш тукощо не съм направила нищо.

Подсмихнах се...Дори устните й бяха уникални:
-Хайде Сю имаме си работа за вършене-"Искам да те опъна колкото се може по-бързо тъй като си адски секси"щях да пропусна да кажа това,но бях сигурен,че се досеща,станах и хвърлих една банкнота от петдесет долара на масата и я хванахз а ръка,като преди да излезем я обърнах към мен и я притиснах към тялото си:
-Не е редно да се раждат прелестни създания като теб...-усмихнах се и я целунах,плъзнах езика си между устните и търсещ нейният,изучаващ колкото се може повече от нея.