Дмитрий Флориан

Jared Leto

Дмитрий Джозуеф Флориан

Дмитрий,Димка, Флориан...

21 / неизвестни...

Хибрид м/у вампир (баща) и вещица (майка).

Тъмно кафява коса.Винаги с различна дължина, понякога е къса, понякога не толкова, както когато си поиска.По принцип косата му е права но щом е къса задължително стърчи на различни страни колкото и да се реше.С една дума непослушна.Има красиви сини очи, дълбоки колкото океана и ако се загледаш можеш случайно да се загубиш в този негов загадъчен поглед.Притежава хубава и чаровна усмивка.Стройно, с извивки тяло.

Характерът му е доста странен и непонятен.Понякога е мил, романтичен, дружелюбен.А понякога точно обратното злобен, съвсем не приятелски настроен.Понякога дори и съвсем не му пука за това което става около него.Така си е, доста странен характер.Но не е виновен той донякъде.Животът, животът го е научил да бъде такъв какъвто е.Животът бе жесток с него.И за да уцелее трябваше да се държи по най различни начини...Промяната на характерът му зависи от окръжаващите хора/същества и от настроението му.

Историята на Дмитрий започва още от началото на живота му, още от ранните му години...И кой би си помислил че всичко ще тръгне така?Когато те бяха толкова хубаво и задружно семейство.Момчето живееше просто няма как по хубаво.Живееха във Франция /Париш/ още от малък и може да говори родният език на баща си от където придобива странният акцент на "р"-то поради който му е сложно след това да учи и други езици.Ходи в Русия /Москва/ където са неговите други роднини и там научава Руският език.Но ето че всичко започва да отива в лошата страна.Когато е на 14 баща му заминава за война и с майка му им се налага да се преместят в Русия.Където живеят половин година но скоро и дотам стига войната.В Русия започва гладът и мизерията и е почти невъзможно да живееш.Майка му не го пуска да излиза навън тъй като е било много студено за него и имало много болни по улиците.Но в крайна сметка точнозаради това майка му умира.Можеби някъде след годин като се местят.Дмитрий до сега се смята виновен за смърта на майка му.Успява да уцелее по странни причини още половин година без никой, докато не свършва войната.Със знанието си на Френският език на 16 години се връща във Франция.Където разбира че беще му е бил убит на фронта.От там нататък живее във Франция при леля си.Тъййкато лелята му е имала и без това деца на Дмитрий му отделят малко внимание а и не се държат с него като член на семейството.По това време той открива странните си способности, проди което децата постоянно го дразнят.На него му писва и бяга къщата на 18 години, когато вече може да си живее сам.За една година си намира работа, доста хубава работа.Продължавайки и обучението си.Където се среща с едно доста красиво момиче в което се влюбва.И ето че започва най-интересната част...Те се виждат и момичето отговаря на чуствата му.Виждат се от година и стоят и планове за бъдеще.Когато един ден общежитето е нападнато от терористи.Дмитрий тогава спеше иначе сигурно щеше да успее да направи нещо.Осъзнава това прекалено късно.Когато разбира че нещо не е на ред се втурва да търси любимата си.Молейки се да е жива, да е наред.Само да я открие...Намира я в едно малко паркче зад общежитието.Двама с черни якет и черни маски стояха и я държаха за косата като я оглеждаха...Тя леко се обрна към него и той забеляза много кървави рани по тялото и...
-Ани...-каза той и тъкмо бе готов да действа.Когато един от терористите заподозря нещо обърна се и започна да стреля по посоката към Дмитрий.Той седна и затаи дъх, сякаш и го няма.Чуха се стъпки и скоро се видя сянка.Още малко, много малко и щеше да е тук до него.И спасение за тях няма.Стъпките все се приближаваха и се приближаваха и ето още наистина много малко.Дмитрий беше седнал и се бе притиснал във стената когато видя един от ботушите на терориста.Бутна го на земята и без да схваща много от къде изнамери железна пръчка и с нея удари един път по главата терориста.Затича се пак към дворчето.Повтаряйки само няколко думи "само още малко и съм там, ще те спася, само изчакай..."Докато наближаваше се чуваше смях, странен мъжки смях.Момичето стоеше на колене, със скъсана блуза.А терористът с нож си "рисуваше" нещо по рамото и.Ръката и беше в ръв, а терористът се смееше.Смееше се толкова силно че и стоновете на болка на бедното момиче не се чуваха.Дмитрий без да се замсли бобягна към него, повали го на земята и се започна бой...Това "въргаляне по пода" продължаваше няколко минути когато Дмитрий не почуства хладно желязо да се забива в коремът му.Хватката му отслабна но не и желанието да отмъсти.Със големи усилий той изважда ножа от себеси и го хвърля по терориста.Това бе късмет, едва ли нещо друго.Ножът се заби във рамото на терориста където държеше пистолета.Пистолетът падна а Дмитрий без да се замисля бързо хуква и го взима.Направя го към терориста и стреля право в целта!Поглежда момичето и се спуска на земята към нея.Прегръща я и кзва че всичко ще е наред.Изведнъж момичето ги завъта и се чува изстрел.Терориста с последни сили беше стрелял по тх.И попадна във гърба на Ани.
-Не, не, не...-прошепва невярващо Дмитрий.-Ани, дръж се...-продължава той.Неможеше да повярва че това бе краят.Тя му се усмихва леко и с последни сили казва две думи "Обичам те".След което тялото и се отпуска и тя престава да диша.Безжизненото тяло на едно момиче в прегръдките на нашият герой, тя бе отдала животът си заради него...Той става и още няколко пъти стреля точно в сърецето на терориста макар и няма смисъл.Той вече бе умрял...След тази случка Дмитрий се съсипва напълно и половин година пропилява във пиене и постоянното посещаване на барове.Което не му помага особенно.След това всичко той решава да започне от начало.Защото иначе няма да стигне до нигъде.Всичко от начало.И ето че сега се опитва да започне животът си от нов лист.От начало...

-Дмитрий има Руско-Френски произход.Като баща му е Французин а майка му е Рускиня.От Френският си произход придобива странното "р" и вече неможе да го промени, така си и говори независимо на ой език.
-Наследник на старата рода крале във Франция.