Езерцето с лебедите

Мередит се разхождаше, не обичаше да стои сама в огромното имение, подарено ѝ от онзи вампир,който даваше всичко за нея. Чернокосата ходеше бавно, стъпваше с токчетата си..
Достигна до някакво езерце и седна на една пейка, като кръстоса крака. Не беше отдавна в това градче, но все още свикваше с обстановката.
Усети, че някакво момиче се приближава. За миг я погледна,но после отвърна поглед. Никога не би заговорила първа някого, падаше си малко затворена личност. Та нали бе заета да създава проблеми на родителите си? Кога имаше време да създава приятелства.
А и Мередит не вярваше в приятелството, никой не ѝ бе помогнал, когато бе изгонена от вкъщи и се скиташе, когато бе принудена да върши ужасни неща.
Отърси глава от тези мисли и се усмихна. Та нали сега имаше всичко?

Мередит огледа падналото русокосо момиче, като в началото не изразяваше нищо. След това се усмихна леко, трябваше да се прави на любезна пред човешките същества и трудно се примиряваше с това, но..
-Здравей. -Отвърна Мередит, като спокойният ѝ глас посказваше, че нито се радва нито пък не, че ще общува с непознатата.
Сините очи на вещицата севърнаха на лебедите, обичаше тези птици. Спомняше си, че в стаята ѝ като дете, нейните родители бяха изрисували такива по стените, но Мередит ги бе надраскала брутално. Усмихна се леко. Да, Мередит изглеждаше обикновенно и добро момиче, но никой не знаеше за болните ѝ фантазии, за това каква мръсница беше в леглото или пък колко жестока бе при самозащита.

Мередит погледна блондинката, като в изражението ѝ отново не се долавяше каквато и да било емоция. Не обичаше да говори излишни думи, но знаеше, че непознатата нямаше да се откаже, за това предпочете да продължи разговора.
-Не. По-скоро лош живот. -Добави още по-спокойно и кръстоса крака. В очите ѝ се долавяше зловещата нотка, която караше и един вампир да се замисли преди да се опита да атакува вещицата. Замисли се дали трябва да попита русокосата просто от любезност и реши да го направи, за да не изглежда прекалено подозрително в очите ѝ. -Лош ден? -Попита на свой ред.

Вещицата погледна ръката на непознатата, присви очи, но миг след това се усмихна. Това бе рядко явление. В повечето случаи всички виждаха Мередит с онази безизразна маска, която се бе научила да използва ден след ден още от дете.
Пое ръката на блондинката и я погледна право в очите; това бе способно да те накара да се разтрепериш, но Мередит наистина нямаше лоши намерения поне за сега.
-Мередит. -Каза името си бавно и благозвучно. Отдръпна ръата си и погледна пейката на която бе седнала, имаше място и за човешкото момиче. -Ако искаш седни.. -Допълни, макар това да звучеше повече властно..

Мередит гледаше напред, изглеждаше доста сериозна, но всъщност това беше част от нейната визия -да всява нелофко чувство в околните. Блондинката я попита от къде е.
-От доста далеч. Тук съм по работа. -Можеше и така да се нарече, допълни на ум вещицата. Да, танцуваше в барове, разбира се, не на пилон. Убиваше, макар това да не бе типично за вещиците и вещерите.. Но Мередит.. тя просто бе отрасла с това възпитание; родителите ѝ искаха да е добра и именно това я подтикваше към жестокостта. -Ами ти?
Чак след последните думи, черннокосата се обърна към блондинката и се взря в лицето ѝ. Можеше да прочете целия ѝ живот,като получаваше несъзнателни видения, но се въздържа да покаже, че вече знае почти всичко за човека пред нея.

-Танцувам. -Отвърна Мередит. -Не съм стриптизьорка, ако това ще си помислиш.
Повдигна вежда и преценяваше изражението на човешкото момиче. Кръстоса крака на другата страна.
-Значи и тук има вампири .. -Каза, като усещаше мислите на девойката. Да, не можеше да ги чете, но усещаше.. Най-силното ѝ сетиво, а именно-шостото чувство, винаги помагаше на Мер.
Знаеше, че събеседничката ѝ ще я погледне странно, но за Мередит това не се случваше за пръв път.

Мередит се засмя и се усмихна някак плашещо.
-Не, не ги прчетох. Усетих ги. Различно е. -Всъщност Мередит го намираше за едно и също, но знаеше разликата. Огледа блондинката подробно и отново спря небесно сините си очи на ицето на момичето. Знаеше, че хората я мислеха за властна кучка.. Е, Мередит вярваше, че е и двете. Всъщност тя обичаше да чете страха в очите на околните. Сега обаче нещата стояха различно. Тя ненавиждаше само свръхестествените същества, но към хората имаше известна доза уважение.
-Да не би някой вампир да те е нападнал? -Полююбопитства Мередит. По-скоро искаше да си намери повод да се заяде с някой кръвопиец, но това е отделна тема.

Мередит се облегна назад на пейката и прокара ръка по косата си.
-Медиум.. Вещица.. Жрица.. Наречи го както искаш.. -Щеше да запази тайната, че беше по-силна от останалите вещици и едната причина бе произхода ѝ, а другата -голямата огърлица, във формата на приплеп, на врата ѝ. Силите на 1000 мъртви вещици помагаха доста на Мередит в делата ѝ. Самата власт, която излъчваше чернокосата подсказваше, че ще бъде глупаво, ако я нападнеш без да си запознат със силите ѝ.
-Мисля, че очакваше това, нали? -Попита Мередит, но не гледаше към момичето, а отново към лебедите.

-Всички вещици се раждат така.. Трудно е да превърнеш обикновен човек във вещица. Повечето мислят, че е невъзможно, но си има някои трикове, но пък струват доста скъпо за вещицата, която прави ритуала. -Мередит се усмихна. -Повечето вещици имат само един родител-вещер. При мен и майка ми, и баща ми са. Поне стократно по-силна съм от останалите, като не броим и допълнителните екстри. -Изражението ѝ отново стана напълно безизразно и не допускаше дори черта, която да показва стритото задоволство от този факт.
Мередит бавно извъртя главата си към блондинката.
-Мисля, че ме подценяваш. -Тонът ѝ беше леден, предизвикателен и обиден едновременно.

На лицето на Мередит се изписа леко раздразнение, в очите ѝ пробягна лек гняв, но тя бързо успя да прикрие всичко с още по-ледена усмивка.
-Преувеличавам? -Попита уж невинно, но си личеше нотката, с която казва това. Изправи се бавно и грациозно, като погледна вече издигащата се луна. Направи две крачки, токчетата ѝ отекваха във вече празния парк. Затвори очи и в следващия миг се появиха облаци, гъсти и доста черни, макар да се различаваха единствено, когато се приближат до луната. Самата луна придоби кървав цвят. Започна да вали ситен дъжд а вятъра се промени и стана по-силен и бърз. Мередит можеше още доста неща, но предполагаше, че това е достатъчно, за да покаже на блондинката, че не преувеличава ни най-малко.
Обърна се, като макар да валеше, дъждът не я мокреше.
-Не мисля, че преувеличавам, но какво мислиш си е твоя работа -Вдигна рамене Мередит..

Мередит се засмя.. злокобният ѝ смях се чуваше далеч. Тя знаеше колко стъписана бе блондинката и все пак я остави да си отиде,което не бе в нейн стил. Тънките токчета на брюнетката зазвучаха, докато тя вървеше в тихия дъжд, който започна да спира и да чезне.
Да, никой не знаеше за болните фантазии на Мередит, за това каква мръсница в леглото е и колко властна беше тя.. Успяваше.. да, тя успяваше да оцелее сама, без чужда помощ и милостиня. Имаше всичко нужно и обичаше страха на другите.. Но днес, днес не ѝ бе до това, реши да се прибере и да прекара първата не кървава вечер от месеци насам.