Гробищата нощем

Admin

Ерик постояно ме поглеждаше докато с Тим разговаряха.Отначало си размениха удари,а сега си говорят...да..страхотно.Не знаех дори какво да кажа,а тялоот ми копнееше само за едно-Ерик."Мамка му!"-изругах на ум.Направих няколко крачки към Ерик със изражение не изразяващо нищо,но той сигорно можеше да усети чуствта ми които бяха объркани.Много,много объркани.Погледнах Тим,а после пак Ерик и останах мълчалива.Просто нямаше какво да кажа.Щеше да е най-добре да се правя,че не съм тук.Ерик беше права аз съм глупава.Най-добрия ми приятел беше вампир и толкова годии не съм го осъзнала..просто не ми е пукало това е.А сега и всичко това.Живота беше несправедлив.А сестра ми...и тя по дяволите беше права.Отказвах се лесно.Толкова ли е трудно някой да има нормално семейство,добри приятели и...накой който да го обича.Е явно да.

П.п:Мии не знаех какво да пиша ;х

Замислих се дали даму отговоря.
- Тим Лийдъм. - Не свалих погледа си от него, не знаех какво да очаквам от тзи внезапна проява на възпитание. - Ако законът се отнася така към вампирите като мен, представям си какво е отношението ви с престъпилите закона. - Не го интересува ли? Свитите му кучешки зъби говореха друго... - Ще се бием или не, защото знаете ли, господин Нортман... Може да не ви интересува каква точно е връзката ми с Изабел, но едва ли искате да ме убиите пред очите й. - Завъртях погледа си към нея. В съвсем точния момент - приближаваше се плахо към Ерик. Едва ли осъзнаваше реалната ситуация.

Светкавично го погледнах и оголих зъби.
-Измяна и нападение на шериф се наказва със смърт...истинска смърт,но аз имам по-добра идея за наказание.
Усмихнах се доволно,дано не посмее,защото с радост бих му откъснал главата.
-И ако си мислиш,че не бих те довършил тук и сега жестоко се лъжеш.Не ме интересува дали тя гледа или не.Направиш ли един грешен ход е свършено с теб.
Прибрах зъбите си и направих крачка към Изабел.
-Няма да се бия с теб...не обичам да си губя времето.

Admin

Двамата продължиха да говорят и да говорят.Смърт,кръв...само това излизаше от устите им.Ерик се приближи към мен,а аз направих още една крачка към него.Исках да усетя отново устните му върхо мойте.Ръката му върхо кръста ми...и дори може би зъбите му върхо вратът ми.
-Ерик...-изрекох тихо.Може Тим да ми беше най-добър приятел,но точно в момента го изгнориах съвсем и за мен остана само Ерик тук.Да...бях си паднала по този вампир.Да бях направиал грешка.Да можех да загазя и вече даже бях загазила,но да не би да бях аз виновна какво чуствам или не.Да стана безчуствено създание за да не ме наранява никой?Тъйкато бях и лесно ранима.

Не изчках, за да видя как ще свърши започналата вече сцена. Обърнах се обратно, към мястото, откъдето бях влязал по - рано в гробището. Ако след всичко Изабел си мислеше, че между нас е останал и грам "приятелство", то тогава грешеше жестоко. Очевидно не разбираше, че заради нея можеха да ме убият. Не и пукаше и беше готова да пренебрегне години приятелство, заради някого, когото дори не ми беше представила. "Ето това става, когато си помислиш, че човек и вампир могат да бъдат нещо повече от две различни създания от два различни свята. Каквото и да е имало между нас, приключи сега." Помислих си, извървявайки последните няколко метра към изхода.

Обърнах се към момчето.
-Тим! ....Фангтазия!-казах му,исках да поговоря с него,но не и пред Изабел,не тук и определено не сега.Надявам се да е разбрал съобщението ми.Обърнах се към Изабел и хванах ръката й.
-Да те върнем у дома,имаш нужда от сън,а аз трябва да се връщам в бара.Пам сигурно ще ме убие за дето я оставих сама.
Усмихнах се и я взех на ръце като принцеса,така щяхме да стигнем по-бързо.
-Дръж се здраво...
Казах и се засмях.

ПП.Пиши направо там

Вървях из някакво гробиште,не знам къде отивам,дори не знам какво правя тук.
А най-странното е....не помня нищо.Помня само...една жена и още някакви хора...какво ми направиха?Какво става с мен.Седнах на един отчупен надгробен паметник и свалих тениската си.Цялата беше в кръв.Какво съм направил? Сигурно съм се хранел...но с кого?Толкова много въпроси,но никакви отговори.

Карах с колата си,тъкмо бях свършила работа и бях наминала за малко при Бил.Новия крал...исках да го помоля да каже на Ерик да спре да тормози приятелите ми.Минах през гробището,мислейки си за Бил-лъжите му,изневерите му...общо взето се получи така.
Влязах в кабинета без предупреждение като изритах вратата.Явно бяха предупредили Бил за идването ми.Тъкмо прибираше ризата в панталона си.Жената до него правеше същото.Отворих леко уста,смяна,гледайки Бил,а той ми отвърна:"Не,Суки,не е кавото си мислиш."Да,ама не на мене тия.
Изхвърчах обратно в колата си и сега ето ме тук.И видях Ерик да излиза от гробището.Натиснах веднага спирачката,като колата се завъртя леко и изскочих от нея,вървейки право към Ерик:
-Ерик!Ерик!Спри!-тъй като не се обръщаше го догоних и го дръпнах за ръкава.Той се обърна и ме погледна.Целия беше в кръв.-О,Боже,Ерик,какво си направил?

Вървях бавно докато не усетих странна и приятна миризма.Едно момиче се появи от някъде и ме спря.Тя бе тази коя миришеше така.Приближих се към нея и поех още от ароматът й.
-Миришеш на...слънчева светлина,мед и...свобода. -погледнах я в очите.-Какво си ти?
Странен омайващ аромат,исках да я опитам,мирише толкова хубаво,толкова сладко.
-Коя си ти?
Също я попитах,защото тя определено знаеше моето име.

-Коя съм аз?!Коя съм..и не се прави че не знаеш каква съм!-повторих невярващо.-Ерик Нортман!Престани да си играеш игрички с мен!И спри да ме гледаш така,все едно съм храна!-вече бях на ръба.С това си поведение този път Ерик наистина успя да ме ядоса.
-Не,наистина не знам коя си.-каза той.
Погледнах го.Имаше нещо наистина променено в него.
-Не ме ли помниш?Аз съм,Суки?-отстъпих крачка назад,защото Ерик изкара зъбите си.
-Прибери ги веднага!-скарах му се отново.Ерик сложи ръка пред устата си в опит да ги скрие,но явно не успяваше.
-Чуй,Ерик,ще те закарам у нас...така де,при мен (съобразително не споменах че къщата е и негова по документи,ако наистина не си спомняше нищо,нямаше смисъл да му казвам тази подробност) и ще видим какво да правим нататък.Но трябва да ми обещаеш да не ме хапеш!

Тя щеше да ми помогне.Колко е мила.
-Аз....-поколебах се,но не знам защо.Не бих наранил някой,който ми помага помоща си.-Обещавам да не те нараня.
Казах и се върнахме при колата й.Изчаках я да влезе като й отворих вратата.Видях,че тя се поколеба и после седна след волана.
-Благодаря.-каза тя и й се усмихнах.
-Аз ще следвам колата ти.
Казах и погледнах към краката си,бях бос и целите ми ходила бяха в кал.

ПП Пиши направо в къщата