Кафенето до фонтана

Не можех да мисля правилно след срещата си с Изабел.За това реших да потърся някого познат,някого като мен.Тръгнах из градът и влезнах в едно кафе,странно,че още работи по това време на вечерта.На една от масите срещнах познато лице и веднага отидох при нея.
-Катрин.-казах леко весел.-Каква...неприятна изненада.Изобщо не се радвам да те видя!-казах и се усмихнах.Седнах на столът до нея,не разбирам защо си поръчва кафе след като не може да го пие,или все още се крие,че е вампир,което е нелепо.Сега е в моят сектор на управление.
-Бутилка истинска кръв.-поръчах на сервитьора,той ме изгледа стреснато и побърза да ми я донесе.
-Не разбирам защо още се криеш от хората,Кат...и кога пристигна в градът?-попитах я.-Но най-важният въпрос е...какво правиш в този град?

Страхотно!Този,който исках да видя последно тук беше Ерик..Имах лоши спомени с него..Не се обичахме особено много.Той винаги се държеше като онези момчета,които искат всичко за себе си.Е и аз бях такава преди,но вече не съм.
-Хей Ерик здравей!-възкликнах аз.-Ами да се каже че се опитвам да живея като човек..Поръчвам кафето но изобщо не отпивам от него,а само се правя..Въпреки че оставям чашата винаги пълна.Иначе съм тук защото искам да променя живота си..Знам че няма да ми повярваш,но искам да започна от начало..А ти си все така хубав,както на времето-добавих аз и му намигнах леко.

Засмях се искрено и отпих от синтетичната кръв.
-Да,щом казваш.Но не разбира защо се опитваш да се правиш,на нещо което не си.Все пак се разкрихме на света преди повече от година и сме..почтени граждани на САЩ.
Добре,че нямам стомах иначе щях да се изповръщам,дали заради това или защото Изабел в момента се ядосва за това което й сторих.Тя сама си е виновна,трябва да порасне и разбере,че светът е опасен и не трябва да се доверяваш на всички.
-Да загърбим миналото.Радвам се да те видя,Кат.-усмихнах й се и й поръчах бутилка истинска кръв.-Знам,че не е като истинската,но все пак е нещо.
Казах и отпих.

Личеше си,че нещо го мъчеше или по-точно се беше ядосал заради нещо..Може би както каза Изабел е виновна заради това или пък той самия,защото го познавам и знам че понякога се вре там където не му е работата..
-И аз се радвам да те видя,макар и след векове..-казах му аз и се засмях както само аз го правя.-Знаеш ли прав си знам,че се разкрихме преди време и дори не знам защо продължавам да се правя на такава каквато не съм..След като загубих човека,който обичах не съм същата и винаги се съжалявам,но знаеш ли вече не.-казах аз на висок тон и викнах сервитьора след което си поръчах бутилка кръв и ,метнах чашата с кафето на земята,тя се счупи и сервитьорката ме изгледа странно но нямаше избор освен да я почисти.Вдигнах бутилката и продумах отново на Ерик:
-Наздраве-казах аз и изпих всичко до дъно..
-А ти от колко време си тук?-попитах го.

-От няколко години. Кралицата на Луизияна ме направи шериф на пети район и аз отговарям за всички вампири тук...голяма досада.
Признах си,всъщност властта ми допадаше и ми помагаше да нагласям по-лесно планът си.
Това което направи Кат с кафето си ми допадна,напомняше ми за старите времена в Берлин.Засмях се силно и отпих от бутилката си.
-Изобщо не си се променила...много се радвам,че си си все същата Катрин Пиърс,с която се забавлявах и руших всичко.Разбира се Годрик не одобряваше това което правим и най-накрая...години след като си тръгна,ме вкара в релсите.
Годрик бе моят създател и един от многото вампири които не одобряваха приятелството ми с Кат.
-Ти също си доста възрастен вампир...Не са ли ти дали някой Район за управляване?

Той беше същия използвач както преди,но заради това ми допадаше от самото начало.
-Хахх аз да управлявам?!-Засмях се силно в лицето му.-Предпочитам да сея сумати безпорядъци и да правя напук на останалите,а за да управляваш трябва да даваш пример..Както каза преди малко не бива никой да се прави на този,който не е,миличък..А ти да не би да си станал някой добряк,от който новаците черпят пример?-попитах го аз макар и да знаех отговора от части..А и според мен не подхожда на един ,,бунтар" да се прави на ,,невинен'' не мислиш ли?-когато казах това отново се засмях и прехапах устните си.

-Не се правя на нещо което не съм,Кат, и ти знаеш това много добре.
Изведнъж усетих тревога,нещо се случваше с Изабела...
-Трябва да вървя....
Казах и платих сметката,всъщност хвърлих няколко банкноти на масата.
-Ела в Фангтазия някой път ако искаш да поговорим още.
Казах преди да се изпаря.

Както винаги беше странен,но си личеше,че се притесни за нещо.И с право той винаги беше загрижен за всички макар да не го показваше.
-Добре.-извиках аз,но май не ме чу защото беше като стрела и вече го нямаше..Въпреки това все пак реших да отида някой ден и може би този ден щеше да бъде много скоро..Знае ли някой..Може би някой ден ще се засечем отново по същия начин или пък по по-различен..И все пак се зарадвах че говорих с него дори и за малко защото си дадох сметка,че няма нужда да се правя на добричка като всъщност моята истинска страна е съвсем друга..
Постоях още около час в кафенето и се качих в колата си и тръгнах към дома си.

» Ирландското кафенето на ъгъла