Гъстите дебри на гората

Admin

Излезнахме от бара и се оправихме към гората.Тук се чуствах по-спокойна.Все пак бях само с един вампир,а не със двадесет.А може би точно от Ерик-до колкото знаех така се казва-трябваше да ме е страх.Ако не беше той онези в бара щяха да ме схрускат без да им мигне окото.Дали трябваше да му благодаря?И какво да кажа "Благодаря ти,че ме спаси от това да стана нечия вечеря"-в никакъв случей.
-Обичам да идвам тук...-признах си.Лек ветрец развя косата ми,а аз се усмихнах.

Огледах наоколо докато вървяхме.
-Не е от най-безопасните места по това време но става.И все пак...определено бих го предпочел от лунапарка.
Казах и се усмихнах.
-Сама ли си или имаш семейство?
Попитах я,трябва да поддържам разговора.Има създания между дърветата,които с радост биха я хванали,само да посмеят да излязат.Господи,аз шериф ли съм или детегледачка.Защо изобщо се занимавам с това момиче...каквато и да е причината,скоро ще разбера.

Admin

-Ами..родителите ми умряха когато бях на седем.Леля ми и чичо ми са така нареченото мое семейство...-обесних.Не мога да повярвам,че си "изливам" душата пред този...вампир.Продължихме да ходим напред.Колкото повече навлизахме навътре толкова по-тъмно ставаше.Е това бяха гъстите дебри...тук винаги беше тъмно и дори слънцето не можеше да проникне през клоните на дърветата.Не знаех какъв разговор да подхвана с него.Чудех се дали би ми налетял като сме тук насаме...тази мисъл ме караше да потръпвам.Не ми се умираше все още...,а ако случайно го реша предпочитам да се метна от някой мост.
-И така..междо теб и протежето ти..има ли нещо?-за този въпрос ми идеше да се сритам отзад.По умно нещо не можах ли да измисля?А и какво ме грее любовния му живот.

-Съжалявам...за родителите ти.
Казах и се усмихнах любезно.Тя потръпна и аз моментално я наметнах с коженото си яке.След малко ще стане студено.Засмях се на предположението й.
-Пам е като моя дъщеря.Обичам я дори и когато се оплаква,а тя го прави постоянно.Заклевам се,не съм виждал по-отегчен вампир от нея.
Вървях малко по близо до нея.
-Ами ти? Сигурно си имаш някого...

Admin

Той ме наметна с якето си,а аз го придърпах по-плътно към тялото си.
-Аз ли?Ами не...нямам.-"голяма"изненада да си нямам някого.Усмихнах му се чаровно.
-А ти?Имаш ли си някого?-да питаш вампир който може да е на хиляди години дали си има "спътник" в живота.Очаквах да избухне в смях.Задуха по-силен вятър,а ние навлизахме повече и повече и ставаше все по-студено.Придърпах още повече якето към тялото си.Чудех се дали му е студено.Чудех се дали да го попитам и за семейството му.
-Хъм...,а ти имаш ли семейство...-сигорно звуча като някоя луда.Бог знае на колко години е.Хиляда,две хиляди...и аз го питам за семейство.

-Не,нямам си никого...-казах и застанах още по близо до нея.Няма как да я стопля макар,че не съм ледено студен както си мислят повечето хора,че сме.Но поне ще я пазя от вятъра.-Не се тревожи,можеш да ми се изсмееш.-казах и й се усмихнах.
Когато ме попита за семейството ми всички спомени нахлуха в главата ми.
-Имах две сестри,по-малък брат и любящи родители...но това беше преди много време.
Не мога да й кажа за върколаците,които избиха семейството ми.Нито за тях,нито за шейпшифтърите и останалите създания на този свят,които за разлика от нас вампирите...предпочитат да се крият.Ще видим колко ще издържат да са в сянка,като се има на предвид,че те са по-млади създания от нас.
-Вече не мисля за тях...или поне не толкова много като преди.Сега се грижа за Пам и бизнесът си.А и си имам и много по-големи отговорности.

Admin

-Аха...-кимнах.Не знаех какво да кажа.Той се приближи още повече до мен,но аз не се изплаших.Все пак не мислех,че трябва да се разпищя с друмите "Не ме приближавай" .Усмихнах му се.Огледах се наоколо.
-Ъм на къде сме тръгнали?-леко се засмях.Понякога съвсем забравях,че той е вампир,а не трябваше.Трябваше да съм наштрек около него и около някой вампир.Не,че ще ми помогне кой знае колко.
-Благодаря.-изрекох.Не знаех за какво точно му благодаря.За якето или за това,че ще ме изпрати въпреки,че въобще не върбяхме към нас.Или затова,че ме забеляза в бара сред толкова хора и така да се каже ме предпази да не ме изядът.

Спрях и я погледнах.
-Не ми благодари...не съм направил нищо за теб.
Огледах наоколо и й посочих една пътека.
-От там ще излезеш на пътя за Бон Тан и ще си вкъщи до няколко часа.
Казах и се отдалечих,не трябва да ми има доверие,макар,че точно това искам.Ако се отпусне с мен,ще е загубена,но поне вече всички в бара мислят,че е моя и никой няма да я закача.
-Довиждане...
Казах и се изстрелях обратно към бара.Скоро щеше да съмне,а аз не обичам слънцето.

Admin

Преди да кажа нещо той си тръгна.Якето му още беше в мен."Супер.Утре ще трябва да се върна в противния бар"-казах си.Тръгнах по пътеката която ми беше казал.Исках да говоря с Блу,а може би дори със сестра си.И бях забравила да му спомена,че имам сестра,но както и да е.Ввървях бавно по пътеката и видях,че слънцето се надига.Да не би цяла нощ да съм прекарала с него?Не може да бъде!А и си представях по различен начин ноща с мъж...и по-друг начин ноща с вампир.А ноща с мъж вампир...още по-различно.Бях толкова объркана.След няколко минути,а може би часа стигнах къщата на сестра си.

Кателина имаше нужда от разходка и какво по-добро място за един вампири от тъмните части на гората?!Имаше природа и тъмнина.Две неща,които бяха важни за нея.Обувките й бяха ботуши с токчета,беше обута с дънки и блузата й беше черна също.Единствено пуснатата й коса и очите й бяха светли.Тя седна на един паднал клон и затвори очи,наслаждавайки се на хладният вятър,тъмнината и спокойствието...

На бързо бях навлякла тесни, черни дънки и плътно прилепнал по мен потник, бях грабнала маратонките си и ги обувах докато тичах към гъстите дебри на гората. И ето ме сега, с ловкост се движа между дърветата.. След няколко минути бродене се озовах пред нея - Кателина, моята най-добра приятелка. Беше седнала на един паднал клон със затворени очи. Седнах до нея.
- Здрасти Кат. - казах и огледах по-хубаво мястото. Еднообразно и влажно.. Е, поне беше усамотено, трудно би те намерил някой..

Бях все така с затворени очи ,когато чух шума.Тя се носеше насам много ловко и най-накрая чух гласа й.Отворих очи и прокарах ръка през косата си като по този начин я заметнах назад.Обърнах глава към нея без да ставам от мястото си.
- Здравей Габ - крайчето на устната ми оформи подобие на усмивка ,която изчезна мигновено. - Какво те води насам?
Тонът ми беше малко по-мек от обичайното ,но само толкова.Бях студена дори с най-добрата си проятелка.

Кат се обърна към мен и ме поздрави все така хладно. Е, тя поне направи някакво подобие на усмивка, докато аз си останах с безчувствено изражение. Спрях да оглеждам гората.
- Изключен ти е телефона, а ми трябва компания за някоя и друга водка? - казах и посочих джоба на дънките й, в който се намираше телефона. - Знаеш, че не е толкова интересно без клюки.. - на лицето ми се появи почти видима дяволита усмивка..

Извадих телефона си и го включих.Бях го изключил а,когато по-рано бях в стаята за рисуване и имах нужда от спокойствие.
- Щом искаш компания за водка съм навита - дяволита усмивка. - ти ще се наливаш с водка,а аз с кръв.вечерта определено се очертава интересна.
Станах от клона и тръгнах към нея.Спрях точно пред Габ и и повдигнах вежда.
-Ще тръгваме ли към бара?

Кати си включи телефона и стана. Попита ме дали ще тръгваме за бара и аз й кимнах.
- Хайде, избърай къде? Във "Фентъзи" или в някакъв друг.. - казах докато отново с ловкост се предвижвах бързо около дърветата. Вече бях опознала маршрута и се справях сравнително по-добре..

» Началото на гората