Във бара...

Влезнахме в бара.Поздравих Сам и се настаних на една маса,а Кас дойде да ми вземе поръчката или по-точно да разпитва за вампира.Бях и казала,че е секси,но това май не и стигаше.
-Ох сестричке.Спокойно.Някой ден от тази врата ще влезне вампир и ти ще трябва да му вземеш поръчката...ако не припаднеш посредата на пътя към масата.-изкикотих се,а това май много не харесва на сестра ми.Чудех се както да си поръчам.В мислите ми беше съвсем друго нещо и се надявах Каси да не се рови в тях.
-Знаеш ли..донеси ми...някакъв бургер.-реших да сменя темата,а и тя имаше и друга работа.

Отпих от колата си и се зачудих върхо думите и.
-Сестричке...да ти преличам на енциклопедия по свръх естествени същества?-попитах я.Нямах си и на идея дали има вещици и върколаци,но знаех,че има вампири...е по тази логка.
-Може да го попитам...ако се срещнем отново.И без това трябва да му върна якето...-повдигнах рамене.Ох..докато Лафайет ми направи бургера ще си изпия колата,но го разбирах той все пак не беше робот,а и с хората наоколо имаше доста поръчки.Отпих още една глътка от колата си.Чудех се как ще го видя щом Кас не ме пуска да отида до бара.Е не,че ще разбера...все пак живея при Блу не при нея.Но все пак...тя ми е сестра и мисли най-доброто за мен.Надявам се.

Кас ми донесе пиръчката и ми досипа кола.
-Блу ли?Ами тя е добре.-усмихнах се.Самата аз не се бях виждала с Блу от доста време,но нещо ми подсказваше,че е добре.Сестра ми забегна да взима още няколко поръчки на досадни клиенти.Отхапах от бургера си.Вкусен както винаги.Отпих още една глътка от колата си.Огледах бара...идваха хора за хапнат по нещо за обяд,а довечера щеше да е доста пълно.Изядох бургера си и изпих колата доста бързо и се изселих към бара да си поговоря със Сам докато сестра ми приема и разнася поръчки.

-Добра идея е.Тук си е доста скучно.Кога мислиш да го направим това?А и..освен извън града...не знам къде другаде може да отидем...има едно езеро...-гледах сестра си.Клиентите бяха намалели и тя беше седнала до мен.Чудех се дали ако дойде с мен ще отидем до бара отново.Не обичах да въвличам други хора в мойте си проблеми...
-Сам..дай ми нещо по свежо...-усмихнах му се.Имах 18 и той го знаеше,но ме изгледа с преценяваш поглед и веднага ми подаде някаква чаша.Реших да му се доверя и отпих от питието си.Не много силно.Той ме мислеше за дете.Погледнах го намусе,но после на лицето ми цъфна усмивка.

Тъкмо върнала се от лов Афродита влезе в бара искаше да пийне нещо силно и да хапне нещо. Когато влезна я лъхна миризмата на цигарен дим и алкохол и нещо пържено или загоряло. Както в един обикновен бар. Едвали тук някога е стъпвало магично същество. Хората всъщност знаеха самоче съществуването на вампирите. За върколаците не знаеха много. Това даваше възможосн на Афродита да се разврихи в такива малки градчета като това. Ако някой случайно намери телата на изчезналите ще помислят че е вампири и тя отървава кожата. Тя седна на една маса и кръстоса ръце и крака чакайки сервитьорката да дойде.

Афродита винаги разбираше ако около нея имаше сввръх естествени същества или хора със свърх естествени способности. Веднага прикри истнските си мисли почна да мисли някакви глупости като например чебармана е готин.
- Една текила и пържени картофки моля.
Каза тя безразлично и гледаше бармана като се беше съсредоточила да мисли за това колко е "готин". Не искаше да знаят че има върколак в града тя си беше такав потайна и гадна.

Сестра ми забегна да обслужва клиенти докато аз мислех върхо думите и.Бара не беше особено хубаво място..за нас двете и то сами без..мъж.Не,че един обикновен мъж ще се справи с един вампир...,но все пак.Вчера обаче не мислех така и отидох сама.Ох..не исках да въвличам сестра ми в това.За мен как да е,но за нея.А и някои трябва да се грижи за Сали...Станах от мястото си и отидох до сестра си.
-Не искам да те въвличам в това...-казах и-При онези хора...не е много приятно.Гледат на теб като на...сещаш се.-имах предвид вечеря и дано тя ме разбере правилно.Само като си помисля как ме гледаха снощи ме побиваха тръпки.

П.п:Мали е три ми спря нета ;х и чак сега дойде..

Намръщих се.Каси знаеше колко мразя да въвличам другите хора в проблеми и неприятности.
-Кас..знаеш,че не обичам да въвличам другите в неприятности...-обесних на сестра си за пореден път.Щом видях обаче изражението на лицето и.
-Не..не ме гледай така...ох добре.Но..ще стоиш до мен.Ако нещо стане...не искам ти да пострадаш.Разбираш ли ме?Ще гледам аз да попадна в ръцете на врага,а ти бягай..-говорех глупости,но не исках сестра ми да пострада зареди мен.Надявах се да не ми противоречи.Погледнах я с умолителен поглед.С малко късмет...можеше и двете да оцелем или поне тя.Надявах се поне тя...аз и без това не бях кой знае от колко голямо значение за този град,но тя...доста хора я обичаха според мен и Сам.Вършеше си работата добре,а и имаше уникална дарба за която малко хора знаеха.
-Сам има ли някакъв шанс да се справиш без нас довечера?-попитах го.Той ме погледна изненадано.Естествено нямаше да му кажа,че сме намислили да ходим до вампирския бар.Щеше да се опита да ни разобеди.Бях отишла последната нощ доста по-късно от колкото трябваше да свършим работа,но все пак...реших да го попитам.Нещо ми говореше,че ще ни иска за довечера.Много работа.Ще му трябват хора.Някои идваха тук за да пийна по едно..две..или повече.Други да си хапнат,а трети...е трети идваха зареди момичета като мен и сестра ми,а аз точно такива ги ненавиждах.

П.п:Пак ми спря нета..;х и добро утро

Когато момичетат се отделечиха Афродита почна да мисли за свой си неща. Обаче този път гледаше мислите й да не са толкова... открити. Почна да подслушва двете момичета. Къде щяха да ходят? Нямашеда я интересува ако ходеха открито, но те говореха с недомлъвки. Щяха да правят нещо нередно. А и онова момиче... не сервитьорката другото миришише на вампир. Не беше вампир, но миришише на такъв. Скоро е била около вампири. Ако ги проследи и намери къде се събират вампири щеше да е интересно. Хапна от картофките и пийна от текилата. Днес беше хубав ден за нея.

Въздъхнах.Щом сестра ми се съгласи на онова и аз трябваше да се съглася за главния път.
-Да...,но да минем през вас да се оправим и да взема якето...-все пак ние отивахме за да върна на вампра якето,а не за друго.Сам се беше съгласил да ни пусне,а и тук не можехме да работим само ние особено за заплатата която ни даваше.Дарих го с една от най-хубавите си усмивки.
-Хайде сестро...-подканих аз Каси.Казахме си по едно "чао" с приятелите ни и излезнахме от заведението,а после се запътихме и към домът на сестра ми.

В заведението имаше доста хора - както обикновено - които си говореха.С Харпър се настанихме в едно сепаре.Зачудих се какво да си поръчам тъйкато хем бях гладна хем не ми се ядеше...
Докато мислех върхо този труден въпрос към нас се приближи едно русо момиче.Погледнах я,а очите ми се впиха в нейния за миг,а после погледнах харпър.
- За мен...един бургер и пържени картофки...и кола. - поръчах си и се загледах във върколака чакайки той да си поръча.Беше мило от негова страна той да..плати.Поне на мен ми допадаше тази идея. - Е какво мислиш?

Усмихнах се и се облегнах
-Ами...нищо не мисля...Ти?-не знаех за какво говорим...всъщност не я бях слушал много,типично за мен...Като се разсея и нищо не чувам...Или чувам само това което искам.Бяха пуснали една много хубава песен,на любимата ми група,но беше проклета балада....Кка мразех балади...Винаги те депресират особено ако текста им си заслужава.Леле какви глупости си мислех.ПОнякога имах чувството че някой или нещо мисли вместо мен....

Той излежда хич не беше в тази вселена.Поклатих глава ядосано и не дадох коментар.Просто си зачаках поръчката.Не след дълго русокоската ни я донесе.Отново си разменихме едни такива погледи...имах чувство,че тя гледа в мен.
Взех си от картофките,а после отхапах от бургера и накрая отпих от колата.Беше наистина вкусно,а и обичах вредната храна.
Добре,че не съм вампир...
- Ъм..след като се наядем имаш ли свободно време? - попитах леко срамежливо.

Засмях се.Бог знае какво си мислише,но и на мен много мисли - включително и перверзни - ми минаваха през главата.
- Ами...много неща може да правим.... - казах му с загадачен,примамлив глас,а на лицето ми се появи една чаровна усмивка.Изпваих се леко и се подпрях на масата като лек осе наклоних към него.Това му разкри глетка към гърдите ми,а устните ми бързо докоснаха неговите.
Това всичкото тря около минутка-две преди отново да си седна на мястото и да отпия от колата си докато на лицето ми беше една невинна усмивка сякаш тукощо не съм направила нищо.