Домът на сем Минкс

Стигнах къщата на сестра си след като вървях по дадената пътека.Никога нямаше да ми повярва какво е станало,а и аз не си вярвах.Имах ключ от къщата на сестра ми и влезнах.
-Каси!-извиках с надежда да е тук.Отидох до кухнята и си сипах вода.Изпих я на един дъх,а после отворих хладилника.Надявах се ,че ако изям нещо преди работа няма да се кара.Огледах хладилника...нищо не ми хвана окото.Ще си остана гладна.Изпуфтях и го затворих.
-Сестра ми!-извиках още веднъж,а гласът ми отекна в цялата къща.

Сестра ми ме прегърна,а аз отвърнах на прегръдката и.
-Добре ще дойда да помагам.Явно ще кисна там цял ден...-измърморих.Мястото и хората си ги биваше,но ако не си на работа и си сам умираш от скука..може би.Мислех си за случилото се тази вечер,а въпроса на сестра ми ме изтръгн от мислите ми.
-Каси!Аз съм ти сестра.Знаеш,че мразя да се ровиш в главата ми!-простенах и я погледнах тъжно.Така ли иначе щях да и споделя някога за срещата си с вампира.
-Да.Видях се с вампир.Търсех си белята и отидох в бара извън града.Беше пълно с тях и изглеждаха,че всеки момент ще ми се нахвърлят.И един вампир ме спаси така да се каже...като ме покани на масата си.Аз глупачката приех.После ме изпрати до половината път.Слънцето щеше да се покаже скоро и той изчезна като ми остави якето си.И довечера ще се върна пак там.И не не може да дойдеш с мен.-говорех сякаш на малката си сестричка,но Кас беше четири години по-голяма от мен.

Изръмжах.Аз трябваше да се върна.
-Кас трябва да се върна...нямам намерение да му държа якето вечно.А относно как е изглеждал...беше секси.Държа се с мен добре...както ти казах ако не ме беше поканил на неговата маса щях да съм нечия вечеря.Не ми е показвал зъбите си,а и бях доста притеснена.Бях в бар пълен с вампири.Какво очакваш.-разказах всичко на сестра си,но още бях намусена.Не бях на пет за да се държи така с мен.Можех и сама да се грижа за себе си.
-Кас мога да се грижа за себе си.Знаеш го.-почнах да я оверявам аз.Погледнах я умолително.А и си търсех причина да го видя.

Намръщих се и на свой ред скръстих ръце пред гъдите си.
-От къде си толкова сигурна?-попитах Кас.Сипах си още една чаша вода.От толкова говорене ми беше пресъхнала устата,а и беше "извинение" да не говоря.Погледнах часовника.
-Ако не побързаме ще закъснееш...-посочих и чаосникът и се засмях леко.Каси ме погледна неодобрително,а аз се усмихнах като малко дете.Знаех,че сестра ми ще приеме всичко така,но все пак дойдох да говоря с нея,а не отидох при Блу.Ух!
-Признай си,че и ако ти се беше запознала с някой вампир...щеше да се върнеш.-преценявах я с поглед.Познах я добре и знаех,че ще отрече.

След като си тръгнахме от бара със сестра ми тръгнахме към къщата и.Отначало междо нас имаше неловко мълчание,но после почнахме да си говориме,но никоя от нас не повдигна темата за бара или за вампира с който се бях запознала.Стигнахме къщата.
-Значи...взимам якето...и ще отидем само да му го върна...и се махаме без да привличаме много внимание?!-изрекох като гледах сестра си.Искаше ми се да си поговоря с него отново,но не...той беше вампир,а и аз съм хлапе...защо му е да кисне край мен?Да ме наглежда да не направя някоя глупост?А аз определено щях да направя.

Отскочих назад щом нещо застана междо мен и вратата.После видях,че е Ерик.Беше дошъл за якето си.Известно време стоях мълчаливо загледана в него,но после се изтръгнах от този транс и погледнах сестра си.
-Вече виждаш и в бъдещето...-казах и.Леко заобиколих вампира и отключих вратата.Сестра ми влезна,а вампира стоеше на прага.Повдигнах вежда,а после се сетих за един от митовете за които бях чула.
-Ъм..заповядай влез...-изрекох.

Да..къщата си беше хубава.
-Мерси.Иначе...не.Каси живе тук,а аз живея при една моя приятелка.И понякога Сали идва тук,а понякога при мен....-изрекох и отидох до хола.Якето му си седеше метнато на дивана.Взех го и се обънах,а Ерик стоеше доста близо до мен,че даже дахът ми секна.
-Аз...ето ти якето...-изрекох.Надигнах глава,а очите ми срешнаха неговите.Имаше хубави очи,но какво можех да направя?Да му кажа?Е да видим как ще раегира.
-Имаш хубави очи...-отдаелчих се леко от него за да мога да си поема свестно въздух защото имах чуство,че скоро ще припадна.

-Каси!-извиках и,но тя вече беше излязла.Страхотно.Сестра ми мисли,че ще въртя любовна афера с Ерик.Погледнах го и повдигнах вежда.Имаше страно чуство за хумор.
-Сали...е малката ни братовчедка.-обесних.Сали беше на осем,а майка и беше починала,а после баща и се ожени повторно за вампирка и...тя го уби.Усмихнах се на Ерик.Какво пък щяхме да правим тук...
-Хъм...може ли да те помоля за нещо?По-късно да ме изпатиш до къщата на моята приятелка,че след вчера в бара...след онези вампири които ме гледаха така...-потръпнах при споменаването на вампирите от вчера.

Усмихнах му се и седнах на най-близкия стол.
-Съжалявам,че трябва а си ми детегледачка...иначе не живея тук от няколко месеца...може би година.Някъде там.-леко поклатих глава.Чудех се какво да му предложа...вампирите пиеха кръв,а аз нямах налична..освен себе си,а не мислех да му се предлагам като храна.Надвисна неловко мълчание,а аз не знаех дори какво да кажа.
-На колко години си?Смисал..на колко се представяш и на колко всъщност си?-изрекох накрая.Тъп въпрос,но не се сетих друго.Загледах се някъде към стената.

Засмях се.Зачудих се каква наистина ми беше първата реакция...
-Ами...доста страна.Не обърнах много голямо внимание...просто...не разбирах с какво сте по-различни от нас,но да си призная...може би малко ме беше страх докато не опознах вампир-втората майка на Сали.Не я познавах много добе,но беше мила жена...и уби баща и който си го заслужи според мен...никога не съм го харесвала...направо ми идеше да я разцелувам,но тя изчезна.-измърморих и повдигнха рамене.Станах от стола и огледах дрехите си.Бях с тях и вчера и миришех на цигари и какво ли още не.Имах няколко дрехи горе в стаята си.
-Ммм дай ми секунда...-качих се по стълбите и влезнах в стаята си.Отворих гардероба и извадих една къса поличка и едно потниче.Свалих сегашните си дрехи и докато си обличах потничето слезнах в хола.Усмихнах се на Ерик.
-Ам...ако не искаш да стоиш тук с мен...кажи...-изрекох и се настаних на дивана.Чудех се как ли се чуства край мен...какво ли мисли за хората...за мен.

Повдигнах вежда.От устата ми излезна едно "О" .Размърдах се леко неспокойно.
-Има ли някакъв шанс някой от онези вампири...от вчера да ме..хъм нападне...мен или Каси?-реших да го попитам.Не ми пукаше толкова за мен колкото за Каси.Задъвках устната си отново.
-А хъм..мога ли да ти предложа нещо за пиене..ядене...-изрекох като идиотка.Знаех,че вампирите пият кръв и това е тяхната храна,но все пак го попитах.От устата ми се изтръгна въздишка.Поставих лакти на кракакта си и се подпях на ръцете си откривайки глетка на Ерик-гърдите ми.Загледах се отново към стената.

Моля?Негова?Какво?Преид да кажа нещо той ме избута към стената.Сърцето ми заблъска в гърдите,а той ме "успокои",че няма да ме захапе.Следващите му думи накараха сърцето ми да спре за момент.Той наистина ли го каза?И наистина ли го мислише?Устните му срещнаха мойте,а аз почна хда отвръщам на целувките му.Откъснах устни от неговите и се вгледах в очите му,а после потърсих жадно устните му за още една целувка.Чудех се ако сестра ми влезне в точно този момент какво ли ще кажеш...е надявах се да не прекъсва това,но все още се чудех над думите му "Мислят си,че си моя" .